Цел за устойчиво развитие 13. Борба с климатичните промени
Генералният секретар на ООН предложи шест положителни за климата действия, които правителствата трябва да предприемат, след като започнат да изграждат обратно своите икономики и общества:
Зелен преход и декарбонизация: Инвестициите трябва да ускорят декарбонизацията на всички аспекти на нашата икономика.
Зелени работни места и устойчив и приобщаващ растеж
Зелена икономика: прави обществата и хората по-устойчиви чрез преход, който е справедлив за всички и не оставя никого назад.
Инвестиране в устойчиви решения: субсидиите за изкопаеми горива трябва да приключат и замърсителите трябва да платят за тяхното замърсяване.
Изправяне срещу всички климатични рискове
Сътрудничество – никоя държава не може да успее сама.
За да се справят с извънредната ситуация в климата, плановете за възстановяване след пандемия трябва да предизвикат дългосрочни системни промени, които ще променят траекторията на нивата на CO2 в атмосферата.
През последните години правителствата по света са отделили значително време и усилия за разработване на планове за очертаване на по-безопасно и по-устойчиво бъдеще за своите граждани. Вземането им на борда сега като част от планирането на възстановяването може да помогне на света да се възстанови по-добре от настоящата криза.
Подцели
13.1 Засилване на устойчивостта и способността за приспособяване към свързаните с изменението на климата опасности и природни бедствия във всички страни.
13.2 Интегриране на мерки срещу изменението на климата в националните политики, стратегии и планиране.
13.3 Подобряване на образованието, повишаване на осведомеността и на човешкия и институционален капацитет относно смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, намаляване на въздействията и ранно предупреждение.
13.a Изпълнение на поетия ангажимент от развитите страни, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, за съвместно мобилизиране на 100 милиарда долара годишно до 2020 г. от всички източници за посрещане нуждите на развиващите се страни в контекста на подходящи действия за смекчаване на последиците и прозрачност относно изпълнението, и пълно привеждане в действие на Зеления фонд за климата чрез капитализирането му във възможно най-кратък срок.
13.b Насърчаване на механизмите за увеличаване на капацитета в най-слабо развитите страни и развиващите се малки островни държави за ефективно планиране и управление, свързано с изменението на климата, като се обръща особено внимание на жените, младежите, местните и маргинализираните общности.
- Към април 2018 г. 175 страни са ратифицирали Парижкото споразумение, а 168 страни са съобщили първия си национално определен принос към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
- Към април 2018 г. 10 развиващи се страни успешно завършиха и представиха първата си итерация на своите национални планове за адаптиране в отговор на изменението на климата.
- Страните от развитите страни продължават да постигат напредък към целта за съвместно мобилизиране на 100 милиарда долара годишно до 2020 г. за действия за смекчаване на последиците.
- Благодарение на Междуправителствената комисия по изменението на климата знаем:
- От 1880 до 2012 г. средната глобална температура се е увеличила с 0,85 ° C. За да се постави това в перспектива, за всеки 1 градус на повишаване на температурата добивите от зърно намаляват с около 5%. Царевицата, пшеницата и други основни култури са претърпели значително намаляване на добива на глобално ниво от 40 мегатона годишно между 1981 и 2002 г. поради по-топъл климат.
- Океаните са се затоплили, количествата сняг и лед са намалели, а морското равнище се е повишило. От 1901 до 2010 г. средното глобално морско ниво се е повишило с 19 см, тъй като океаните са се разширявали поради затопляне и ледът се е стопил. • Размерът на морския лед в Арктика намалява през всяко следващо десетилетие от 1979 г. насам, с 1.07 милиона км² загуба на лед на всяко десетилетие
- Като се имат предвид текущите концентрации и текущите емисии на парникови газове, вероятно е до края на този век увеличението на глобалната температура да надвиши 1,5 ° C в сравнение с 1850 до 1900 за всички сценарии с изключение на един. Световните океани ще се затоплят и ледът ще се топи. Средното покачване на морското равнище се прогнозира като 24 – 30 см до 2065 г. и 40-63 см до 2100 г. Повечето аспекти на изменението на климата ще продължат в продължение на много векове, дори ако емисиите бъдат спрени
- Глобалните емисии на въглероден диоксид (CO2) са се увеличили с почти 50% от 1990 г. Насам
- Емисиите нарастват по-бързо между 2000 и 2010 г., отколкото през всяко от трите предходни десетилети
Статистика
