Цел за устойчиво развитие 16
Разработване на въведението
Обща цел на цел 16 за устойчиво развитие – Мир, справедливост и силни институции
Цел за устойчиво развитие 16 е една от 17-те цели за устойчиво развитие, установени от ООН през 2015 г. Официалната формулировка е: „Насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции в всички нива“ . Целта има 12 цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Напредъкът към целите ще се измерва с 23 показателя.
Целта има десет цели:
Цел 16.1: Намаляване на насилието навсякъде
Цел 16.2: Защита на децата от малтретиране, експлоатация, трафик и насилие
Цел 16.3: Насърчаване на върховенството на закона и осигуряване на равен достъп до правосъдие
Цел 16.4: Борба с организираната престъпност и незаконните финансови и оръжейни потоци
Цел 16.5: Значително намаляване на корупцията и подкупите
Цел 16.6: Развиване на ефективни, отговорни и прозрачни институции
Цел 16.7: Осигуряване на отзивчиво, приобщаващо и представително вземане на решения
Цел 16.8: Засилване на участието в глобалното управление
Цел 16.9: Осигуряване на универсална юридическа идентичност
Цел 16.10: Осигуряване на обществен достъп до информация и защита на основните свободи
Има и две „средства за постигане на цели“:
Цел 16.a: Укрепване на националните институции за предотвратяване на насилието и борба с престъпността и тероризма
Цел 16.b: Насърчаване и прилагане на недискриминационни закони и политики
Намаляването на насилствената престъпност, трафика за сексуални цели, принудителния труд и малтретирането на деца са ясни глобални цели. Международната общност цени мира и справедливостта и призовава за по-силни съдебни системи, които ще прилагат законите и ще работят за по-мирно и справедливо общество.
Защо е важно за образователната общност?
Преподаването на въпроси, свързани с SDG16, е най-прекият начин за принос към SDG16. По отношение на учебните програми, сред най- анализираните приноси са изследванията на мира и конфликтите, което е обичайна намеса в контексти, засегнати от конфликти. Центровете за образование и обучение, свързани с мира, присъстват в много нестабилни контексти, включително Афганистан, Сомалия, Централноафриканската република и Судан/Южен Судан, където има най-малко девет центъра за изследвания на мира и конфликтите/развитието в резултат на Всеобхватното мирно споразумение. Въпреки че новите степени по мир и управление могат да насърчат експертните познания, локализирането на тези предмети в рамките на една дисциплина намалява потенциала за обучение на критична маса от студенти и се сблъсква с пречки пред установяването на нови дисциплини. Например в Сирия академичната култура възпрепятства подобни нови програми за преподаване, с общото „впечатление, че осмива всички въпроси, свързани със социалните науки, да не говорим за мира, правителството и върховенството на закона“. Вместо да разделят въздействието върху мира в една програма, проблемите, свързани с конфликта и управлението, могат да бъдат интегрирани в учебните програми. ЦУР представляват холистична рамка и образованието може да насърчи критичното мислене за работа извън дисциплинарни и секторни граници.
Ключови измерения на устойчивото развитие 16 Мир, справедливост и силни институции
Светът все още е далеч от постигането на целта за изграждане на мирни, справедливи и приобщаващи общества с милиони хора, живеещи в нестабилни и засегнати от конфликти държави. В края на 2019 г. 79,5 милиона души са били принудително разселени по света, което се равнява на 1 процент от световното население. Пандемията от COVID-19 разкри неравенствата и дискриминацията и подложи на изпитание, отслаби и в някои случаи разби системите за права и защита в държави и територии. Организацията на обединените нации регистрира 69 276 цивилни смъртни случая в 12 от най-смъртоносните въоръжени конфликти в света между 2018 г. и 2020 г. През 2020 г. имаше петима убити цивилни на 100 000 души население, един на всеки седмо от които беше жена или дете. Дори преди пандемията насилието срещу деца беше широко разпространено, засягайки жертвите независимо от богатството или социалния статус. В 77 предимно страни и територии с ниски и средни доходи с налични данни от 2012 г. до 2020 г., 8 от 10 деца на възраст от 1 до 14 години са били подложени на някаква форма на психологическа агресия или физическо наказание у дома. През 2018 г. около 5 от 10 жертви на трафик на хора, открити в световен мащаб, са жени, а 2 от 10 са момичета. Освен това около една трета от всички открити жертви са деца.
Около 50% от разкритите жертви са били трафикирани за сексуална експлоатация и 38% за принудителен труд. Рязкото покачване на безработицата, предизвикано от пандемията, вероятно ще увеличи трафика на хора. Данните от повече от 120 държави и територии показват, че хората, живеещи в страни и територии с ниски доходи, са най-изложени на подкупи. Според последните налични данни за периода от 2011 г. до 2020 г. средното разпространение на подкупите в страните и териториите с ниски доходи е 37,6 процента, в сравнение със 7,2 процента в страните и териториите с високи доходи. Данните на ниво предприятие от 145 държави и територии, изследвани между 2006 г. и 2020 г., показват, че почти всеки шести бизнес по света е обект на искания от държавни служители за плащания на подкупи. В световен мащаб към януари 2021 г. 31,1 процента от парламентаристите са на възраст 45 години или по-малко, спрямо 28,1 процента през 2018 г. Мъжете парламентаристи остават преобладаващи на ръководните позиции на председатели и председатели на комисии. През 2020 г. Организацията на обединените нации проследи 331 убийства на защитници на правата на човека в 32 държави и територии, което е 18% увеличение през 2019 г., и 19 насилствени изчезвания в 14 държави и територии. Жените съставляват 13 процента от убитите жертви и 22 процента от насилствено изчезналите. Общо 62 журналисти са били убити през 2020 г. в сравнение с 57 през 2019 г., като 65 процента са убити в държави и територии без конфликти. Към февруари 2021 г. законите за достъп до информация са приети от 127 държави и територии, въпреки че прилагането на законите може да се подобри. Много държави и територии се опитаха да предоставят данни относно инфекциите с COVID-19, сключването на договори за спешно оборудване и разпределянето на спасителни пакети и финансиране на помощ. Досега само с правилни цели като значително намаляване на всички форми на насилие и свързаната с това смъртност навсякъде, прекратяване на малтретирането, експлоатацията, трафика и всички форми на насилие и изтезания на деца, насърчаване на върховенството на закона на национално и международно ниво и осигуряване на равни достъп до правосъдие за всички, до 2030 г. значително намаляване на незаконните финансови и оръжейни потоци, укрепване на възстановяването и връщането на откраднати активи и борба с всички форми на организираната престъпност, значително намаляване на корупцията и подкупите във всичките им форми, развитие на ефективни, отговорни и прозрачни институции на всички нива, гарантиране на отзивчиво, приобщаващо, участие и представително вземане на решения на всички нива, разширяване и укрепване на участието на развиващите се страни в институциите на глобалното управление до 2030 г., предоставяне на юридическа идентичност за всички, включително регистрация на раждане, осигуряване на публичен достъп за информиране и защита на основните свободи, в съответствие с националното законодателство и международни споразумения, укрепване на съответните национални институции, включително чрез международно сътрудничество, за изграждане на капацитет на всички нива, по-специално в развиващите се страни, за предотвратяване на насилието и борба с тероризма и престъпността, насърчаване и прилагане на недискриминационни закони и политики за устойчиво развитие, ние ще бъдете на прав път да осигурите мир, справедливост и силни институции за всички нас.
Взаимодействието между цел 16 за устойчиво развитие – Мир, справедливост и силни институции и придобиването на умения за 21 век
Някои умения от 21-ви век са съществували преди появата на модерните технологии и са можели да бъдат преподавани без технологична подкрепа. Критичното мислене и решаването на проблеми винаги са били необходима част от учебния процес. Комуникацията и сътрудничеството са били важна част от междуличностните отношения от векове; всички тези умения обаче придобиват ново значение в дигиталния свят на 21 век. Уменията на 21-ви век се състоят от 2 подгрупи: ИКТ умения — педагогически и етични — и умения от по-висок порядък: критично мислене, креативност, решаване на проблеми, саморегулиращо се обучение, комуникация и сътрудничество. Използването на първото ефективно насърчава развитието на второто. В този смисъл моделът за възприемане на технологията SAMR класифицира използването на технологията на два етапа: Подобряване и трансформация. Всеки етап има два елемента; в първия, това са заместване и увеличаване, а във втория, модификация и предефиниране . Заместването се отнася до използването на технологии в задачи, които могат да се изпълняват без тях, а на по-високите нива се развива задълбочено обучение, насърчават се критично мислене, умения за решаване на проблеми, ефективна комуникация и съвместна работа, ефективната, подходяща учебна програма трябва да включва важни теми, съобразени с интересите както на ученици, така и на учители. Тя трябва да бъде ориентирана към личностното, морално и социално развитие на учениците. Комуникацията, сътрудничеството, критичното мислене и решаването на проблеми са подходящи умения за всички и трябва да бъдат включени в учебната програма, преподавани и оценявани. Уменията на 21 век обаче не са част от учебната програма по различни причини; някои твърдят, че не са включени, защото не могат да бъдат преподавани, други се позовават на липса на време, лоша подготовка на учителите и липса на стратегии за преподаване на преносими умения, докато трети предполагат, че не са били прилагани ефективно.
Интегрирането на тези умения в учебната програма е в дневния ред на организации като ОИСР, ЮНЕСКО, P21 и т.н. от известно време. Разработени са теоретични рамки за дефиниране на тези умения, но все още не е ясно как трябва да бъде изградена учебната програма, въпреки че се признава техният интердисциплинарен характер и търсенето на нови методи на преподаване и оценяване, които да ги интегрират. Успешното интегриране на уменията от 21-ви век в учебната програма е, поне отчасти, в ръцете на учителите.