Цел за устойчиво развитие 2
Разработване на въведението
Обща цел на цел 2 за устойчиво развитие – Нулева бедност
Общата цел на ЦУР 2 е да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност и подобрено хранене и да се насърчи устойчивото селско стопанство. Целта е да се гарантира, че всеки навсякъде има достатъчно качествена храна, за да води здравословен живот. Постигането на тази цел ще изисква по-добър достъп до храна и широко разпространено насърчаване на устойчиво селско стопанство. Това предполага подобряване на производителността и доходите на дребните фермери чрез насърчаване на равен достъп до земя, технологии и пазари, системи за устойчиво производство на храни и устойчиви селскостопански практики. Това също така изисква увеличени инвестиции чрез международно сътрудничество за укрепване на производствения капацитет на селското стопанство в развиващите се страни.
ООН е определила 8 цели и 13 показателя за ЦУР 2. Целите са:
Цел 2.1: Всеобщ достъп до безопасна и питателна храна
Цел 2.2: Прекратяване на всички форми на недохранване
Цел 2.3: Удвояване на производителността и доходите на малките производители на храни
Цел 2.4: Устойчиво производство на храни и устойчиви земеделски практики
Цел 2.5: Поддържане на генетичното разнообразие в производството на храни
Цел 2.A: Инвестиране в селска инфраструктура, селскостопански изследвания, технологии и ген банки
Цел 2.B: Предотвратяване на ограниченията на търговията със селскостопански продукти, изкривяване на пазара и износ субсидии
Цел 2.C: Осигуряване на стабилни пазари на хранителни стоки и навременен достъп до информация
Трите „средства за постигане“ на целите включват: справяне с търговските ограничения и изкривявания на световните селскостопански пазари и пазарите на хранителни стоки и техните производни. Четири от целите трябва да бъдат постигнати до 2030 г., една до 2020 г., а три нямат целеви години. За да постигне напредък към ЦУР 2, светът трябва да изгради политическа воля и ангажираност на страната. Необходимо е също така да се подобри разказът за храненето, за да се гарантира, че той се разбира добре от политическите лидери и да се обърне внимание на неравенството между половете, географското неравенство и абсолютната бедност.
Защо е важно за образователната общност?
ЦУР са предназначени да обединят хората, за да подобрят живота по света. Създадени от ООН, те са набор от общи цели, които да ни помогнат да преодолеем различни глобални предизвикателства. Те се стремят да хармонизират три основни компонента за бъдещето: икономически растеж, социално включване и опазване на околната среда.
ЦУР имат огромна роля в днешните класни стаи. Като план за превръщането на света в по-добро място, тези цели могат да помогнат за ангажирането на учениците и информирането на плановете за уроци. ЦУР разбиват всяка цел на набор от постижими подцели. Преподавателите могат да използват тези подцели, за да покажат на учениците си начините, по които могат да окажат влияние върху подобряването на света, в който живеят.
Студентите ще получат по-добри познания за предизвикателствата, пред които са изправени не само в собствения си живот, но и в живота на другите по целия свят. Тези ЦУР подчертават структурите зад нашето общество – икономически, правни и политически – и тяхната сложност. Те хвърлят светлина върху трудностите, които учениците може да не осъзнават или дори да приемат за даденост. Голяма полза от изучаването на ЦУР е, че отваря съзнанието на учениците за различни общности и опит извън техните собствени. На свой ред това поражда емпатия в класната стая.
Ключови измерения на устойчивото развитие 2 Нулева бедност
Ключовите измерения на ЦУР 2 са премахване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето и насърчаване на устойчиво селско стопанство. За съжаление, през последните години всички световни изследвания показват, че броят на хората, които страдат от глад, започна бавно да се увеличава отново през 2015 г. Смята се, че близо 690 милиона души са гладни, или по-точно 8,9 процента от световното население – с 10 милиона души за една година и с близо 60 милиона за пет години. Светът не е на път да намали или постигне нулев глад до 2030 г. Световната продоволствена програма показва, че 135 милиона страдат от остър глад до голяма степен поради предизвикани от човека конфликти, изменението на климата и икономическия спад, но ситуацията с пандемията от COVID 19 също заплашва да удвоете числото. Изключително необходимо е да се предприемат действия за осигуряване на храна и хуманитарна помощ за най-рисковите региони. Трябва да сложим край на глада и да осигурим достъп на всички хора, по-специално на бедните и хората в уязвимо положение. За да сложите край на всички форми на недохранване, да удвоите селскостопанската производителност и доходите на дребните производители на храни, да осигурите устойчиви системи за производство на храни и да приложите селскостопански практики, които увеличават производителността и производството, за да помогнете за поддържането на екосистемите, които могат да помогнат за адаптирането към промените в климата. Поддържане на генетичното разнообразие на семена, култивирани растения и опитомени животни и свързаните с тях диви видове, всички които се управляват на национално, регионално и международно ниво. Увеличете инвестициите чрез международни корпорации, технологично развитие и заводи, за да помогнете за подобряване на селскостопанския производствен капацитет в развиващите се страни. Коригиране и предотвратяване на търговски ограничения и изкривявания на световните селскостопански пазари, приемане на мерки за гарантиране на правилното функциониране на пазарите на хранителни стоки и техните производни.
Взаимодействието между Цел 2 за устойчиво развитие Нулева бедност и придобиването на умения за 21 век
Педагози и експерти по работната сила често предупреждават, че нашите деца се нуждаят от подобрени умения на 21-ви век. Без тези умения те няма да могат да участват успешно в глобалната икономика. Те няма да бъдат адекватно подготвени за колеж и работа. Необходим е по-широк набор от умения за учене, общуване, сътрудничество и решаване на проблеми в цифрови среди. Уменията от двадесет и първи век са определени от ЮНЕСКО, ОИСР и други като компетентности, необходими за устойчиво бъдеще на обществото на знанието. Целта е да се научат принципите на проектиране, включени в включването на тези умения в учебната програма, да се намерят възможни начини за тяхното преподаване и оценяване и да се проучи как този процес може да бъде персонализиран с помощта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Въпреки че включването на умения от 21-ви век в учебната програма, методологиите на преподаване и използването на ИКТ са повтарящи се теми, все още има нужда от по-нататъшно изследване на дизайна и прилагането на нови инструменти за оценяване и начините, по които преподаването – учебният процес може да бъде персонализиран.